Да се изкъпеш нощем, сред мълчание
и капките да те проклинат,
а пяната - изповедание
на неотмитото мастило,
да те разделя със познанството ...

Но защо, защо след като на никой не трябва да му пука, че някой е умрял, защо, след като всички ние така или иначе сме мравки, на мен ми пука, когато някой умре. Защо посвещавам есета на този някой, когато той умре, защо ми пука дори за Proof? Защо? Отговорът може да е само един - няма отговор. Всич ...

Аз вече не мечтая, не обичам.Усмивка на лицето не гори.Всеки ден в живота си прилича,а онзи странен огън не гори.
Ще си остане в мен оназ' обида,с която моите мечти уби.Когато аз от твоя свят си ида,дали ще можеш да обичаш ти?
Нали ти бях потребна като хляба?Нали от мен със устните си пи?За глад и ж ...

Крещя, без да чувам гласа си!
Превърнах се в робиня на яда си!
Защо да виждам и да говоря,
нямам сили вече да моля!
Вече не искам това, което не мога да имам. ...

Сутрешно слънце. Ярки лъчи. Ожънато пшенично поле. В далечината - завод. Магистрала. Кола. Волан и скоростен лост. Скоростомер - 120 km/h. Радиокасетофон. Тонколони. Диско от началото на 90-те. Звукови вълни от музиката - право в тъпанчевата мембрана. Леко подрусващ се на задната седалка човек, изпъ ...

Всичко в теб се спарва, а жегата и болката разяждат мозъка ти и го превръщат в бледа сивобяла каша. И ти немееш. Просто нищо не можеш да кажеш. И халюцинираш, и доизмисляш, за да се тормозиш все повече и повече, за да го набиваш в главата си и то да продължава да се блъска в мозъчната ти кора, да по ...

Стъмва се! Настъпва тишина,
но чувам в мрака някой да шепти,
обръщам се, но съм съвсем сама,
как силно исках да си ти.
Отново тихичко пристъпвам, ...

Таня беше момиче от града, в който следваше Мила. Няколко пъти се бяха засичали по дискотеките... заговориха се... харесаха се и се сприятелиха... Таня беше много естествена и сърдечна, няколко години по-голяма от Мила, с дългата си руса коса и искрящо сини очи завладяваше сърцата на хората... Имаше ...

Мила живееше с още едно момиче от нейния курс. Стаята беше малка, светла и приятна - на втория етаж... Единственият недостатък беше, че с тях живееха хазяите... Те бяха възрастни хора - пенсионери, Мила не знаеше на колко точно години, но от нейната гледна точка на младо момиче им даваше около 65 - ...

Секси, чувствен и неустоим.
Не дойде като рицар на кон, както някога.
Помислих си - мираж непостижим,
но пътищата ни случайно се пресякоха.
Дойде със бялата си лимузина, ...

Двуличие
За тебе давах аз душата си,
сърцето ми на клада да гори,
сакат да бъда, ти да си щастлива,
а днес разбрах, че роб за тебе ...

От огледалото уплашено ме гледа
едно момиче със говорещи очи,
до вчера се усмихваше уверено,
а днес трепери и мълчи...
Поглеждам в нея - тишина! ...

Скучно се живее без мечти и пламък,
трябва от бога да имаш подарък.
Спомняш ли си как момък и девойка
на вито хоро се хващаха близо,
а то дълго и безкрайно кат морето, ...

Жена си,
но имаш страшна сила,
зад маска,
нежна душа си скрила.
От смях и плач ...

-1
защото ви обичам
Мистична. Лирична. Практична.
Понякога лоша. Понякога зла.
Обичаща. Нежна. Себична. ...

Разговорите
Замират... Оредяват с времето.
Вяли, кратки, прозаични -
топят се в делнични пространства.
Съмненията глождят. Тезата ...

Седя на брега на морето и гледам тънката линия, разделяща водата и небето. Тъкмо тази граница ме съпътства и в реалния живот - границата, която ме кара да се връщам към реалността, да бъда разумна и уравновесена. Същата тази граница обаче искаш да премахнеш и поне за малко да бъдеш свободен от ежедн ...

Да избутам нощта.
Да се съмне.
Този пес се скъса
от лаене.
Изора тишината. ...

Събуждам се с протяжното тиктакане
на часовника, отмерващ безвъзвратност.
От разпиляното на нощите прозирам
във погледа си снопове наивност.
Пред огледалото събирам частиците, ...

Миша се обърна наляво. Не можеше да заспи, а вече се съмваше. Беше се въртяла цяла вечер и спомените-за-които-не-искаше-да-си-спомня бяха полепнали по дразнещо нагънатия и чаршаф. Плъзгаха се. Нагоре. По краката и увиваха се около торса и и се сплитаха на моряшки възли около гърлото. Задушаваха я. И ...

Love ain't no stranger
Who knows where the cold wind blows,
I ask my friends, but, nobody knows
Who am I to believe in love,
Oh, love ain't no stranger ...

The Unforgiven II
Lay beside me
Tell me what they've done
Speak the words I wanna hear
To make my demons run ...

I would do anything for love
And I would do anything for love, I'd run right into hell and back
I would do anything for love, I'll never lie to you and that's a fact
But I'll never forget the way you feel right now, oh no, no way
And I would do anything for love, but I won't do that, I won't do that ...

Qnis-girise agapi mou
Ekana lathos pou sou ipa se miso
Itane lathos na se diokso apo konda mou
Mes sta onira mou ti morfi sou anazito
Ma den ti vrisko ke ragizi i kardia mou ...

Да се влюби
Ти знаеш ли какво е
любовта? Тя е птица без крила,
тя е болка и тъга, но живот
без нея няма. ...

Контрасти
Графитът - черен;
Думите... бели -
контраст.
Шепот вечерен; ...

В рода на Мила нямаше червенокоси... Чудеха се откъде се взе този ген... не че беше откровено рижа, не - но в по-голямата си част косата й светеше със онзи неповторим блясък... особено когато и слънцето я погалеше... Кожата и беше снежна, бяла, изпъстрена с палави лунички... Мила се ненавиждаше, иск ...

УТРИННО КАФЕ
Опитвам като тебе да го правя -
най-дъхавото утринно кафе,
което помни нощната забрава
и ласки като топло кадифе... ...

Лампата премигва уморено,
и на нея сякаш вече и се спи.
Отвън долита онзи мирис на зелено,
онова зелено като в твоите очи.
Отново мисля за очите ти зелени, ...

Кукла...
Поредна вечер с поглед молиш ме:
„Бъди отново моя",
във старите си спомени пак търсиш ме,
но аз не мога да се върна твоя... ...

Не ме заключвай в сърцето си,
не мога въздух така да си поема.
Не ме превръщай в затворница,
на своята душа... Искам свобода!
Не ме дарявай с мълчание, ...