Стичат се капки
от старата чешма.
Надежда, разделена на хапки
от вчерашна трапеза.
Вчера беше отдавна, ...

Само един поглед
е нужен, за да
разбереш какво
чувствам наистина
към теб. ...

Докато се движиш из улиците варненски,
открий ме сред мъртвите листа.
Усети ме в капките студени на дъжда,
дъха ми почувствай близо зад гърба ти
...

Някой ден ще си тръгна уморено от тук,
ще забравя досадните куфари стари.
Всички чекове, карти, паспорти, пари,
резервации, ваучери, разписания, гари
ще останат зад мен. ...

В утрото се сбират птици на ята,
чувам как подвикват своите малки.
Ще напуснат скоро топлите гнезда,
ще си тръгнат, моите лястовички...
Аз ще бъда тук, във тази стая. ...

В най-нежна струна на сърцето,
в най-светлa диря от душата,
със топлите лъчи от слънцето,
за теб запазих чувствата!
Във простичък вързоп събрах, ...

Изпод облак си тръгва денят
и заспива. Скрива се светлината.
Иде нощ, със сенки обвита,
тайнствена, недооткрита.
Голяма и светла, тази луна, ...

За любовта трагична в моето сърце безкраен стон отеква!
За красотата прозаична моят зов като насън се сепва!
За любовта си чиста, тъй изпълнена с идилия, ще прекося реката на съдбата,
Сякаш стъпил на една тъй крехка и невинна лилия!
А истината като пеперуда, ...

Дълъг ден. И сняг като за Коледа.
Милостив и съпричастен. Нежен.
Град, забързан в радости, неволи.
Безразличен и към тебе, и към мен.
Само ние и снегът. И нищо друго. ...

Лице и опако
Когато бродирахме
каренца и гоблени,
трудно успявахме
да скриваме възлите ...

Толково жестоко те обичам,
че те ревнувам и от мъжете дори.
Толково жестоко те обичам,
а равнувам... двама ни така боли.
Толкова много те обичам, ...

Усещах устните ти с моите.
Нямах сили да отворя очите си,
за да запаметя в съзнанието си това усещане.
Беше толкова хубаво, прекрасно дори!
Усещах по гърба си ръцете, твоите. ...

Mou Todokanai Kamoshirenai Hito e...
(Към човек, когото едва ли вече ще докоснеш...)
Разплитат се ръцете, а дъхът спира,
не ще можеш да ме докоснеш отново.
Горещо шепна, прегръщам те, ...

She's All I Ever Had
by Ricky Martin
Here I am
On Broken wings
Quiet thoughts ...

Hitohira
(Снежинка)
Колкото и да вървя, дали ще я достигна,
чудната земя от далечните ми спомени?
Оставям след себе си самотата, ...

The story of a loser - it could be you.
Sweet child in time you'll see the line
The line that's drawn between the good and the bad
See the blind man shooting at the world
Bullets flying taking toll ...

Дали светът някога е бил добър,
непрогнил от злоба и ненавист?
Дали в светът все още има място
за щастие, за истинска любов?
Дали от болка светът забравил е ...

Вървя самотен във нощта, по дългата алея, обгърната във тишина!
И сякаш призраци край мене, със пропити от тъгата си лица…
Безмълвно пишат във мъглата, безкрайни тайнствени слова!
И в тез лица, обречени в страдание, аз виждам скрито едно единствено послание…
Дори изгубил ти надежда, не изпадай в отч ...

Заминах си и ти остана сам.
Заминах си и сега не знам -
дали ако се върна, ще ме чакаш там, където те оставих.
Заминах си и ти остана сам.
Заминах си и плача аз - без дъх останала. ...

Вали! Небето плаче!...
Земята черна... в траур е!...
Аз останала съм без сълзи,
но плача даже и без глас!...
И ти далеч си, няма да ме утешиш... ...

Когато ме дариш с искрящия си поглед, аз виждам нежността обляна в синя светлина!
И океан безкраен се събужда, в сърцето мое пагубно изгаряно от чувства!
И когато в миг на самота, отекне мимолетен звук…
Някъде в безкрая, някъде далеч от тук…
А разплакано в нощта, моето сърце самотно губи се във пуст ...

Опустял е плажът като стара къща,
а морето е износен, мръсен праг.
Небето сякаш с черно було го прегръща.
Бяло е, навсякъде посипано със сняг.
Помня как на този бряг мечтаех влюбена ...

Есен
Тиха, тиха есен
падащи листа,
море от багри,
море от чудеса. ...

Искам
Искам пак да дишам…
Искам пак да вярвам…
Искам пак словата да изричам и този път от нищо да не бягам!
И ето, върнах се и пак се вричам, за живот щастлив, а не трагичен! ...

Аз искам за теб да съм пристан зелен,
където след път да се връщаш,
да бъдеш ти ласка и смисъл за мен,
огнището в моята къща.
Да бъда почивка след дългия ден - ...

Светът, в който живеем се променя непрестанно. Мощните тласъци на прогреса карат и нас да се движим - по-силно, по-високо, по-бързо, както е казал някой анонимен елин.
Оттогава много се е променило и в схващанията за света - нашата сакрална обител. Материалното доминира над менталното, плътското над ...

Сякаш влюбвам се
наново в теб
след всяко
наше общо
преживяване. ...