* * *
Притичал мракът,
в нощта
се скрива,
на птица в очите
светлината заспива.
С дъх от крила
луната
помилвана,
в топла милувка
кротко притихнала.
Светулчина нежност
пак се
пробужда,
мисли греховни
отново събужда.
Стаена омара
в съня
се потулва,
от очи на сърна
сълза се търкулва.
Нежна, копнежна,
тишината
полита,
кошутени стъпки
в косите си вплита.
Звездици се ронят,
събира ги
в шепа
тъгата отминаваща,
ефирна и лека...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados
