* * *
Притичал мракът,
в нощта
се скрива,
на птица в очите
светлината заспива.
С дъх от крила
луната
помилвана,
в топла милувка
кротко притихнала.
Светулчина нежност
пак се
пробужда,
мисли греховни
отново събужда.
Стаена омара
в съня
се потулва,
от очи на сърна
сълза се търкулва.
Нежна, копнежна,
тишината
полита,
кошутени стъпки
в косите си вплита.
Звездици се ронят,
събира ги
в шепа
тъгата отминаваща,
ефирна и лека...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
