Притичал мракът,
в нощта
се скрива,
на птица в очите
светлината заспива.
С дъх от крила
луната
помилвана,
в топла милувка
кротко притихнала.
Светулчина нежност
пак се
пробужда,
мисли греховни
отново събужда.
Стаена омара
в съня
се потулва,
от очи на сърна
сълза се търкулва.
Нежна, копнежна,
тишината
полита,
кошутени стъпки
в косите си вплита.
Звездици се ронят,
събира ги
в шепа
тъгата отминаваща,
ефирна и лека...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
