31 янв. 2008 г., 18:59

* * * 

  Поэзия » Другая
932 0 50

 

 

 

                      Притичал мракът,

                      в нощта

                      се скрива,

                      на птица в очите

                      светлината заспива.

                      С дъх от крила

                      луната

                      помилвана,

                      в топла милувка

                      кротко притихнала.

                      Светулчина нежност

                      пак се

                      пробужда,

                      мисли греховни

                      отново събужда.

                      Стаена омара

                      в съня

                      се потулва,

                      от очи на сърна

                      сълза се търкулва.

                      Нежна, копнежна,

                      тишината

                      полита,

                      кошутени стъпки

                      в косите си вплита.

                      Звездици се ронят,

                      събира ги

                      в шепа

                      тъгата отминаваща,

                      ефирна и лека...

 

                                               

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??