****
Връщаш се внезапно във сънят ми,
не си ме питал искам ли това,
обсебваш мислите ми нощем,
когато знаеш, че съм тъй сама.
Караш ме животът си да преосмислям,
на кантар го слагаш ей така,
и забравяш - всеки сам избира,
пътеките са много, но тръгваш по една.
За кой ли път те виждам във съня ми,
застанал тъжен, сам на кръстопът,
ръце протягаш искаш да ме хванеш,
и с теб в живота да вървя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Михалева Todos los derechos reservados
