****
Връщаш се внезапно във сънят ми,
не си ме питал искам ли това,
обсебваш мислите ми нощем,
когато знаеш, че съм тъй сама.
Караш ме животът си да преосмислям,
на кантар го слагаш ей така,
и забравяш - всеки сам избира,
пътеките са много, но тръгваш по една.
За кой ли път те виждам във съня ми,
застанал тъжен, сам на кръстопът,
ръце протягаш искаш да ме хванеш,
и с теб в живота да вървя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Михалева Всички права запазени
