Връщаш се внезапно във сънят ми,
не си ме питал искам ли това,
обсебваш мислите ми нощем,
когато знаеш, че съм тъй сама.
Караш ме животът си да преосмислям,
на кантар го слагаш ей така,
и забравяш - всеки сам избира,
пътеките са много, но тръгваш по една.
За кой ли път те виждам във съня ми,
застанал тъжен, сам на кръстопът,
ръце протягаш искаш да ме хванеш,
и с теб в живота да вървя.
© Румяна Михалева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
