19 may 2009, 23:02

* * *

1K 0 3

 Отказах се от Господ.
 И от Ада.
 Атеистите не ги познавам.
 Облаците бяха без Дъгата.
 От теб дали ще се откажа?
 
 Ще те нося за последно
 във сърцето. Защо ли?
 От липсата ти май се ужасявам...
 А ужасите малко ги познавам.
 Но знам, че дават смисъл на живота.
 И стават по-сетивни хората.
   
 От теб единствено - не се отказах.
 И чакам те.
 Да ми покажеш пътя
 Към Господа. Или към Ада...
 
  
 18.05.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...