19 мая 2009 г., 23:02

* * *

1K 0 3

 Отказах се от Господ.
 И от Ада.
 Атеистите не ги познавам.
 Облаците бяха без Дъгата.
 От теб дали ще се откажа?
 
 Ще те нося за последно
 във сърцето. Защо ли?
 От липсата ти май се ужасявам...
 А ужасите малко ги познавам.
 Но знам, че дават смисъл на живота.
 И стават по-сетивни хората.
   
 От теб единствено - не се отказах.
 И чакам те.
 Да ми покажеш пътя
 Към Господа. Или към Ада...
 
  
 18.05.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...