May 19, 2009, 11:02 PM

* * *

  Poetry » Love
1K 0 3

 Отказах се от Господ.
 И от Ада.
 Атеистите не ги познавам.
 Облаците бяха без Дъгата.
 От теб дали ще се откажа?
 
 Ще те нося за последно
 във сърцето. Защо ли?
 От липсата ти май се ужасявам...
 А ужасите малко ги познавам.
 Но знам, че дават смисъл на живота.
 И стават по-сетивни хората.
   
 От теб единствено - не се отказах.
 И чакам те.
 Да ми покажеш пътя
 Към Господа. Или към Ада...
 
  
 18.05.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....