19.05.2009 г., 23:02

* * *

1K 0 3

 Отказах се от Господ.
 И от Ада.
 Атеистите не ги познавам.
 Облаците бяха без Дъгата.
 От теб дали ще се откажа?
 
 Ще те нося за последно
 във сърцето. Защо ли?
 От липсата ти май се ужасявам...
 А ужасите малко ги познавам.
 Но знам, че дават смисъл на живота.
 И стават по-сетивни хората.
   
 От теб единствено - не се отказах.
 И чакам те.
 Да ми покажеш пътя
 Към Господа. Или към Ада...
 
  
 18.05.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...