7 sept 2006, 15:00

* * *

  Poesía
748 0 5

Градски нощи, посипани със пепел сива,

Мрачни нощи, бичувани от мисъл дива,

Скръбни нощи, поръсени със споменът горчив,

Скучни нощи, в компания на самота унила...

                           ..................

Лятни нощи, тръпнещи в екстаз нектарен

Жежки нощи, носещи ветрец Сахарен,

Ведри нощи, къпани в море от чувства,

Влажни нощи - спомен за мечта красива...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Контрастът и противопоставянето ми хареса! Поздрав!
  • Никога не приемам автора буквално.
    А и не би трябвало...
    Това,че не съм разбрала достатъчно добре си остава мой проблем.
    Ще избягвам коментарите тук,за да не те дразнят.
    А иначе бях добронамерена...
  • Жарковски, не ми харесва така поднесено!
  • Веска, нощите са жежки, когато духа южният вятър от пустинята Сахара Лятото носи зрялост на плодовете, от които се прави нектар Така или иначе, не съм си давал тези обяснения, когато съм писал стихотворението...Това етака, защото когато човек пише стих, работи асоциативното мислене, появяват се представи, които са дремели някъде в съзнанието...АЗ вече преработих стихотворението и съм го качил в нов вариант на сървъра, но не вярвам да ти хареса
  • Много определения за нощи)
    Какво си мисля:
    лято- летен летни/нощи/
    ветрец Сахарен - връзва се с нектарен като рима,но не го видях с жежки нощи.
    Това е мое мнение и не миродавно.
    Успех ако искаш да поработиш!
    /Не го оценявам./

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...