Sep 7, 2006, 3:00 PM

* * *

  Poetry
743 0 5

Градски нощи, посипани със пепел сива,

Мрачни нощи, бичувани от мисъл дива,

Скръбни нощи, поръсени със споменът горчив,

Скучни нощи, в компания на самота унила...

                           ..................

Лятни нощи, тръпнещи в екстаз нектарен

Жежки нощи, носещи ветрец Сахарен,

Ведри нощи, къпани в море от чувства,

Влажни нощи - спомен за мечта красива...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Контрастът и противопоставянето ми хареса! Поздрав!
  • Никога не приемам автора буквално.
    А и не би трябвало...
    Това,че не съм разбрала достатъчно добре си остава мой проблем.
    Ще избягвам коментарите тук,за да не те дразнят.
    А иначе бях добронамерена...
  • Жарковски, не ми харесва така поднесено!
  • Веска, нощите са жежки, когато духа южният вятър от пустинята Сахара Лятото носи зрялост на плодовете, от които се прави нектар Така или иначе, не съм си давал тези обяснения, когато съм писал стихотворението...Това етака, защото когато човек пише стих, работи асоциативното мислене, появяват се представи, които са дремели някъде в съзнанието...АЗ вече преработих стихотворението и съм го качил в нов вариант на сървъра, но не вярвам да ти хареса
  • Много определения за нощи)
    Какво си мисля:
    лято- летен летни/нощи/
    ветрец Сахарен - връзва се с нектарен като рима,но не го видях с жежки нощи.
    Това е мое мнение и не миродавно.
    Успех ако искаш да поработиш!
    /Не го оценявам./

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....