Градски нощи, посипани със пепел сива,
Мрачни нощи, бичувани от мисъл дива,
Скръбни нощи, поръсени със споменът горчив,
Скучни нощи, в компания на самота унила...
..................
Лятни нощи, тръпнещи в екстаз нектарен
Жежки нощи, носещи ветрец Сахарен,
Ведри нощи, къпани в море от чувства,
Влажни нощи - спомен за мечта красива...
© Велин Евстатиев All rights reserved.
Лятото носи зрялост на плодовете, от които се прави нектар Така или иначе, не съм си давал тези обяснения, когато съм писал стихотворението...Това етака, защото когато човек пише стих, работи асоциативното мислене, появяват се представи, които са дремели някъде в съзнанието...АЗ вече преработих стихотворението и съм го качил в нов вариант на сървъра, но не вярвам да ти хареса
)
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
