7 сент. 2006 г., 15:00

* * *

746 0 5

Градски нощи, посипани със пепел сива,

Мрачни нощи, бичувани от мисъл дива,

Скръбни нощи, поръсени със споменът горчив,

Скучни нощи, в компания на самота унила...

                           ..................

Лятни нощи, тръпнещи в екстаз нектарен

Жежки нощи, носещи ветрец Сахарен,

Ведри нощи, къпани в море от чувства,

Влажни нощи - спомен за мечта красива...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Контрастът и противопоставянето ми хареса! Поздрав!
  • Никога не приемам автора буквално.
    А и не би трябвало...
    Това,че не съм разбрала достатъчно добре си остава мой проблем.
    Ще избягвам коментарите тук,за да не те дразнят.
    А иначе бях добронамерена...
  • Жарковски, не ми харесва така поднесено!
  • Веска, нощите са жежки, когато духа южният вятър от пустинята Сахара Лятото носи зрялост на плодовете, от които се прави нектар Така или иначе, не съм си давал тези обяснения, когато съм писал стихотворението...Това етака, защото когато човек пише стих, работи асоциативното мислене, появяват се представи, които са дремели някъде в съзнанието...АЗ вече преработих стихотворението и съм го качил в нов вариант на сървъра, но не вярвам да ти хареса
  • Много определения за нощи)
    Какво си мисля:
    лято- летен летни/нощи/
    ветрец Сахарен - връзва се с нектарен като рима,но не го видях с жежки нощи.
    Това е мое мнение и не миродавно.
    Успех ако искаш да поработиш!
    /Не го оценявам./

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...