kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
6 feb 2007, 23:56

* * * 

  Poesía » Versos blancos
566 0 1

Кратки, глухи писъци,
обляни в слънчевото време.
Сълзите се превръщат
... в свитъци,
които никой няма
... да вземе.
Изостовени, проклети
в забвение,
откраднати, отнети -
деспотично забавление...
И се превръщат бавно
в есенни листа
и се търкулват жално,
а тишината...
тишината е толкова сама!
Всичките рани се плъзгат
по стенания
от тролейните жици,
а слънцата само пръскат
бледите вселени
по прашните улици...

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??