* * *
785
0
1
Кратки, глухи писъци,
обляни в слънчевото време.
Сълзите се превръщат
... в свитъци,
които никой няма
... да вземе.
Изостовени, проклети
в забвение,
откраднати, отнети -
деспотично забавление...
И се превръщат бавно
в есенни листа
и се търкулват жално,
а тишината...
тишината е толкова сама!
Всичките рани се плъзгат
по стенания
от тролейните жици,
а слънцата само пръскат
бледите вселени
по прашните улици...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
