* * *

Feb 6, 2007, 11:56 PM

Poetry » White poetry

565 0 1

Кратки, глухи писъци,
обляни в слънчевото време.
Сълзите се превръщат
... в свитъци,
които никой няма
... да вземе.
Изостовени, проклети
в забвение,
откраднати, отнети -
деспотично забавление...
И се превръщат бавно
в есенни листа
и се търкулват жално,
а тишината...
тишината е толкова сама!
Всичките рани се плъзгат
по стенания
от тролейните жици,
а слънцата само пръскат
бледите вселени
по прашните улици...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Романтик (Христо Костов)

2007-02-07T17:34:59+02:00

Хубаво е!!! Поздрави!!!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works