* * *

6 февр. 2007 г., 23:56

Поэзия » Белые стихи

564 0 1

Кратки, глухи писъци,
обляни в слънчевото време.
Сълзите се превръщат
... в свитъци,
които никой няма
... да вземе.
Изостовени, проклети
в забвение,
откраднати, отнети -
деспотично забавление...
И се превръщат бавно
в есенни листа
и се търкулват жално,
а тишината...
тишината е толкова сама!
Всичките рани се плъзгат
по стенания
от тролейните жици,
а слънцата само пръскат
бледите вселени
по прашните улици...

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения