13 sept 2011, 22:16

***

  Poesía
1.2K 0 0

Страшно е, когато не чувстваш пролетта

и вятърът във тебе диря не оставя,

когато птиците с напукани крила

надеждите си пролетни удавят

във бликналата дива самота,

когато слънцето за теб не значи нищо,

щом скрие своето лице в нощта,

за тръгналия ден да повъздиша…

 

Когато млад си, а не чувстваш пролетта

и я оставиш да премине като вятър,

без да оставиш нищо на света,

след тебе да покълва във земята,

 

без да си дал на никого любов,

защото на любов не си научен,

накрая сам останал - вопъл, зов -

да бъдеш, да те има, да се случиш…

 

О, страшно е, когато

не чувстваш пролетта…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...