Страшно е, когато не чувстваш пролетта
и вятърът във тебе диря не оставя,
когато птиците с напукани крила
надеждите си пролетни удавят
във бликналата дива самота,
когато слънцето за теб не значи нищо,
щом скрие своето лице в нощта,
за тръгналия ден да повъздиша…
Когато млад си, а не чувстваш пролетта
и я оставиш да премине като вятър,
без да оставиш нищо на света,
след тебе да покълва във земята, ...