13.09.2011 г., 22:16

***

1.2K 0 0

Страшно е, когато не чувстваш пролетта

и вятърът във тебе диря не оставя,

когато птиците с напукани крила

надеждите си пролетни удавят

във бликналата дива самота,

когато слънцето за теб не значи нищо,

щом скрие своето лице в нощта,

за тръгналия ден да повъздиша…

 

Когато млад си, а не чувстваш пролетта

и я оставиш да премине като вятър,

без да оставиш нищо на света,

след тебе да покълва във земята,

 

без да си дал на никого любов,

защото на любов не си научен,

накрая сам останал - вопъл, зов -

да бъдеш, да те има, да се случиш…

 

О, страшно е, когато

не чувстваш пролетта…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...