Страшно е, когато не чувстваш пролетта

и вятърът във тебе диря не оставя,

когато птиците с напукани крила

надеждите си пролетни удавят

във бликналата дива самота,

когато слънцето за теб не значи нищо,

щом скрие своето лице в нощта,

за тръгналия ден да повъздиша…

Когато млад си, а не чувстваш пролетта

и я оставиш да премине като вятър,

без да оставиш нищо на света,

след тебе да покълва във земята,

без да си дал на никого любов,

защото на любов не си научен,

накрая сам останал - вопъл, зов -

да бъдеш, да те има, да се случиш…

О, страшно е, когато

не чувстваш пролетта…