20 jun 2007, 22:16

* * *

  Poesía
636 0 2
***
 Сънувам ли, слушайки
тази молитвена музика тиха,
как вятър пристъпва 
полека и влиза
в душата ми?
Ти ли си?
 
Сънувам, или се изгубих 
в безкрайната бездна,
която за мен е отворил света 
и кой ме запрати
да скитам?
Ти знаеш ли?
 
Сънувам ли спомени слепи,
които шептят като 
влюбени луди,
чиито целувки изгарят
от допир на огън с вода?
Ти там ли си?
 
Къде съм?
Сънувам ли?
Ти ще ми кажеш ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...