20 jun 2007, 22:16

* * *

  Poesía
634 0 2
***
 Сънувам ли, слушайки
тази молитвена музика тиха,
как вятър пристъпва 
полека и влиза
в душата ми?
Ти ли си?
 
Сънувам, или се изгубих 
в безкрайната бездна,
която за мен е отворил света 
и кой ме запрати
да скитам?
Ти знаеш ли?
 
Сънувам ли спомени слепи,
които шептят като 
влюбени луди,
чиито целувки изгарят
от допир на огън с вода?
Ти там ли си?
 
Къде съм?
Сънувам ли?
Ти ще ми кажеш ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...