Jun 20, 2007, 10:16 PM

* * *

  Poetry
631 0 2
***
 Сънувам ли, слушайки
тази молитвена музика тиха,
как вятър пристъпва 
полека и влиза
в душата ми?
Ти ли си?
 
Сънувам, или се изгубих 
в безкрайната бездна,
която за мен е отворил света 
и кой ме запрати
да скитам?
Ти знаеш ли?
 
Сънувам ли спомени слепи,
които шептят като 
влюбени луди,
чиито целувки изгарят
от допир на огън с вода?
Ти там ли си?
 
Къде съм?
Сънувам ли?
Ти ще ми кажеш ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...