20 июн. 2007 г., 22:16

* * *

633 0 2
***
 Сънувам ли, слушайки
тази молитвена музика тиха,
как вятър пристъпва 
полека и влиза
в душата ми?
Ти ли си?
 
Сънувам, или се изгубих 
в безкрайната бездна,
която за мен е отворил света 
и кой ме запрати
да скитам?
Ти знаеш ли?
 
Сънувам ли спомени слепи,
които шептят като 
влюбени луди,
чиито целувки изгарят
от допир на огън с вода?
Ти там ли си?
 
Къде съм?
Сънувам ли?
Ти ще ми кажеш ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...