24 nov 2010, 20:58

* * *

  Poesía
867 0 1

 

 

... старата черница ще изгаря бавно в огнището,

   ще се разпадат постепенно годишните кръгове памет,

   като стари ръждиви обръчи на бъчва ще отпадат бавно в небитието,

   за да освободят път на празнотата отвътре... 

 

... ще поглъща  живият огън тези натрупани спомени

   от цъфтежи, зреене и порастване,

   ще поглъща онова начално усещане, че те има,

   ще поглъща и последното усещане за живот... 

 

... там, в Индия, изгарят своите мъртви край реките,

   за да разпръснат пепелта по водата

   (и после медитират на кладите),

а аз не мога да направя това...

 

... не мога да изгоря моята стара черница...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Енчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е! Тези дни си мислих за стихотворение за огън и ето че го намерих!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...