24 nov 2010, 20:58

* * *

  Poesía
863 0 1

 

 

... старата черница ще изгаря бавно в огнището,

   ще се разпадат постепенно годишните кръгове памет,

   като стари ръждиви обръчи на бъчва ще отпадат бавно в небитието,

   за да освободят път на празнотата отвътре... 

 

... ще поглъща  живият огън тези натрупани спомени

   от цъфтежи, зреене и порастване,

   ще поглъща онова начално усещане, че те има,

   ще поглъща и последното усещане за живот... 

 

... там, в Индия, изгарят своите мъртви край реките,

   за да разпръснат пепелта по водата

   (и после медитират на кладите),

а аз не мога да направя това...

 

... не мога да изгоря моята стара черница...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Енчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е! Тези дни си мислих за стихотворение за огън и ето че го намерих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....