* * *
... старата черница ще изгаря бавно в огнището,
ще се разпадат постепенно годишните кръгове памет,
като стари ръждиви обръчи на бъчва ще отпадат бавно в небитието,
за да освободят път на празнотата отвътре...
... ще поглъща живият огън тези натрупани спомени
от цъфтежи, зреене и порастване,
ще поглъща онова начално усещане, че те има,
ще поглъща и последното усещане за живот...
... там, в Индия, изгарят своите мъртви край реките,
за да разпръснат пепелта по водата
(и после медитират на кладите),
а аз не мога да направя това...
... не мога да изгоря моята стара черница...
© Енчо All rights reserved.
