... старата черница ще изгаря бавно в огнището,

   ще се разпадат постепенно годишните кръгове памет,

   като стари ръждиви обръчи на бъчва ще отпадат бавно в небитието,

   за да освободят път на празнотата отвътре... 

... ще поглъща  живият огън тези натрупани спомени

   от цъфтежи, зреене и порастване,

   ще поглъща онова начално усещане, че те има,

   ще поглъща и последното усещане за живот... 

... там, в Индия, изгарят своите мъртви край реките,

   за да разпръснат пепелта по водата

   (и после медитират на кладите),

а аз не мога да направя това...

... не мога да изгоря моята стара черница...