iren5 (Ирен)
1099 6247
10 dic 2015, 0:03  

*** 

  Poesía » Otra
391 0 9

Мъгла, непрогледна мъгла.

Стяга гърлото, като с каишка.

Във въздуха виси тишина,

а в мен се отронва въздишка...

 

Декември... мъгла...

Усещам отново  тръпчивата нотка...

Спомен  прибрала дълбоко в душа

и рана,  като  от нокът на котка...

 

Декември... С „прощавай” в последния миг...

Едничка сълза тайно отронена.

На поста останах като войник...

А от теб ми остана  единствено спомена.

 

На Силвия /08,01,1964 - 12,12,1994/

© Ирен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??