iren5 (Ирен) iren5 (Ирен)
51 1.2K
10.12.2015 г., 0:03  

***

574 0 9

Мъгла, непрогледна мъгла.

Стяга гърлото, като с каишка.

Във въздуха виси тишина,

а в мен се отронва въздишка...

 

Декември... мъгла...

Усещам отново  тръпчивата нотка...

Спомен  прибрала дълбоко в душа

и рана,  като  от нокът на котка...

 

Декември... С „прощавай” в последния миг...

Едничка сълза тайно отронена.

На поста останах като войник...

А от теб ми остана  единствено спомена.

 

На Силвия /08,01,1964 - 12,12,1994/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9