iren5 (Ирен) iren5 (Ирен)
51 1.2K
Dec 10, 2015, 12:03 AM  

***

  Poetry » Other
573 0 9

Мъгла, непрогледна мъгла.

Стяга гърлото, като с каишка.

Във въздуха виси тишина,

а в мен се отронва въздишка...

 

Декември... мъгла...

Усещам отново  тръпчивата нотка...

Спомен  прибрала дълбоко в душа

и рана,  като  от нокът на котка...

 

Декември... С „прощавай” в последния миг...

Едничка сълза тайно отронена.

На поста останах като войник...

А от теб ми остана  единствено спомена.

 

На Силвия /08,01,1964 - 12,12,1994/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0