iren5 (Ирен)
1099 6247
10 дек. 2015 г., 00:03  

*** 

  Поэзия » Другая
389 0 9

Мъгла, непрогледна мъгла.

Стяга гърлото, като с каишка.

Във въздуха виси тишина,

а в мен се отронва въздишка...

 

Декември... мъгла...

Усещам отново  тръпчивата нотка...

Спомен  прибрала дълбоко в душа

и рана,  като  от нокът на котка...

 

Декември... С „прощавай” в последния миг...

Едничка сълза тайно отронена.

На поста останах като войник...

А от теб ми остана  единствено спомена.

 

На Силвия /08,01,1964 - 12,12,1994/

© Ирен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??