Рисуваш със дъха си върху мен
и всяка пора на плътта ми
отдава ти се в лудост и смутен
разумът отстъпва пред греха ни,
да кажа "не" не ми остава глас.
В очите ми проникваш и се губиш.
Честта ми стене в тази бясна страст
и в този стон е скрита твойта власт,
да бъдеш мъж и властно да ме любиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвана Todos los derechos reservados
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
