28 jul 2021, 12:51

* * * 

  Poesía
648 1 7

Този дългонос и палав вятър

пак се пъхна в моите коси - 

замириса му на тръпно лято

и на дъжд, причесан и измит.

Сбърчи дългия си нос и кихна,

чак разроши смешните къдрици.

Но пък аз така му се усмихнах,

че догони и ми върна птиците.

© Ива Котине Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Здравей, мое лято! »

21 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??