Този дългонос и палав вятър
пак се пъхна в моите коси -
замириса му на тръпно лято
и на дъжд, причесан и измит.
Сбърчи дългия си нос и кихна,
чак разроши смешните къдрици.
Но пък аз така му се усмихнах,
че догони и ми върна птиците.
© Ива Котине Всички права запазени