katera4a (Идоменей Каменополски) katera4a (Идоменей Каменополски)
20
5 nov 2008, 9:48

* * *

  Poesía
1.1K 0 2

На любовта ни тихичко жаравата

под пепелта от спомени изтляваше,

превръщайки  изгарящите ласки

във сенки със гротескни краски.

През зимния прозорец на живота ни

студени безразлични ни оглеждаха

звезди, забравени като замръзнали

в почуда, те ли ни доведоха

до изневерите и до измяната

на клетвите, с които им се вричахме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Идоменей Каменополски Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0