5 nov 2008, 9:48

* * * 

  Poesía
865 0 2

На любовта ни тихичко жаравата

под пепелта от спомени изтляваше,

превръщайки  изгарящите ласки

във сенки със гротескни краски.

През зимния прозорец на живота ни

студени безразлични ни оглеждаха

звезди, забравени като замръзнали

в почуда, те ли ни доведоха

до изневерите и до измяната

на клетвите, с които им се вричахме.

© Идоменей Каменополски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??