* * *
На любовта ни тихичко жаравата
под пепелта от спомени изтляваше,
превръщайки изгарящите ласки
във сенки със гротескни краски.
През зимния прозорец на живота ни
студени безразлични ни оглеждаха
звезди, забравени като замръзнали
в почуда, те ли ни доведоха
до изневерите и до измяната
на клетвите, с които им се вричахме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Идоменей Каменополски Todos los derechos reservados
