katera4a (Идоменей Каменополски) katera4a (Идоменей Каменополски)
20
Nov 5, 2008, 9:48 AM

* * *

  Poetry
1.1K 0 2

На любовта ни тихичко жаравата

под пепелта от спомени изтляваше,

превръщайки  изгарящите ласки

във сенки със гротескни краски.

През зимния прозорец на живота ни

студени безразлични ни оглеждаха

звезди, забравени като замръзнали

в почуда, те ли ни доведоха

до изневерите и до измяната

на клетвите, с които им се вричахме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Идоменей Каменополски All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0