На любовта ни тихичко жаравата
под пепелта от спомени изтляваше,
превръщайки изгарящите ласки
във сенки със гротескни краски.
През зимния прозорец на живота ни
студени безразлични ни оглеждаха
звезди, забравени като замръзнали
в почуда, те ли ни доведоха
до изневерите и до измяната
на клетвите, с които им се вричахме.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up