* * *
На любовта ни тихичко жаравата
под пепелта от спомени изтляваше,
превръщайки изгарящите ласки
във сенки със гротескни краски.
През зимния прозорец на живота ни
студени безразлични ни оглеждаха
звезди, забравени като замръзнали
в почуда, те ли ни доведоха
до изневерите и до измяната
на клетвите, с които им се вричахме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Идоменей Каменополски Всички права запазени
