* * *
На любовта ни тихичко жаравата
под пепелта от спомени изтляваше,
превръщайки изгарящите ласки
във сенки със гротескни краски.
През зимния прозорец на живота ни
студени безразлични ни оглеждаха
звезди, забравени като замръзнали
в почуда, те ли ни доведоха
до изневерите и до измяната
на клетвите, с които им се вричахме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Идоменей Каменополски Все права защищены
