Мое родно, мило сèло,
ти в сърцето ми стоиш.
Като птиче дъх поело,
ти не спираш да трептиш!
Мое мило, китно сéло,
в мен те нося всеки ден!
С мен си ти на път поело,
стопляш пътя ми студен!
Мое мило, родно сèло,
моя радост в трудни дни.
Ти ме чакай, мое мило
и за мен недей, недей тъжи!
12. 01. 2021 г.
Пловдив
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
