19 jul 2015, 10:50

* * * 

  Poesía » Otra
461 0 9

По здрач присядам  до теб уморен,

ще погаля косите по твоето рамо...

тихо падат оковите на тежкия  ден

щом отново с тебе сме двама.

 

Над хоризонта облаците догоряха,

нощта навред ухания разстила,

как да спра мига в неуморния бяг,

когато в мен се сливат било и не било.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??