19.07.2015 г., 10:50 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
462 0 9

По здрач присядам  до теб уморен,

ще погаля косите по твоето рамо...

тихо падат оковите на тежкия  ден

щом отново с тебе сме двама.

 

Над хоризонта облаците догоряха,

нощта навред ухания разстила,

как да спра мига в неуморния бяг,

когато в мен се сливат било и не било.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??