* * *

Jul 19, 2015, 10:50 AM

Poetry » Other

609 0 9

По здрач присядам до теб уморен,
ще погаля косите по твоето рамо...
тихо падат оковите на тежкия ден
щом отново с тебе сме двама.
Над хоризонта облаците догоряха,
нощта навред ухания разстила,
как да спра мига в неуморния бяг,
когато в мен се сливат било и не било.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Random works