По здрач присядам до теб уморен,
ще погаля косите по твоето рамо...
тихо падат оковите на тежкия ден
щом отново с тебе сме двама.
Над хоризонта облаците догоряха,
нощта навред ухания разстила,
как да спра мига в неуморния бяг,
когато в мен се сливат било и не било.
© Запрян Колев All rights reserved.
Мина
Маги
Василка
Таня
Мария