2 sept 2009, 14:11

* * *

  Poesía » Otra
1.4K 0 10

 

 

 

                                                                  Животът си отива

                                                                  като гръм,

                                                                  отнесъл

                                                                  безразсъдство

                                                                  и надежди.

                                                                  И Дракула е по-щастлив

                                                                  в съня си,

                                                                  защото го винят за

                                                                  справедливост.

                                                                  Кръвта във вените

                                                                  като бодлива тел се гърчи.

                                                                  Сълзите,

                                                                  пещерни сияния, 

                                                                  в несвяст вилнеят.

                                                                  Животът си отива.

                                                                  На кой му пука...

                                                                  Идва нов,

                                                                  изтръгнал се от

                                                                  бездните на майките.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все на някой за някого му пука!!!
    Хареса ми!
  • Някой каза, че и най-тъмната нощ е обречена на изгрев. Но слънцето умира. От залез И животът така
  • Живот - Виенско колело - надолу - нагоре...
    Поздравления и от мен!
  • Неспирен кръговрат! А иначе ни пука. И то как само!
    Поздрави, Ганев!
  • Животът си отива
    бездиханен
    с отворени очи
    с червено вино
    и пламък восъчен
    студени длани жари
    какво от туй,
    че мислите ни парят -
    живот се ражда -
    всичко се повтаря...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...