2 sept 2009, 14:11

* * * 

  Poesía » Otra
1184 0 10

 

 

 

                                                                  Животът си отива

                                                                  като гръм,

                                                                  отнесъл

                                                                  безразсъдство

                                                                  и надежди.

                                                                  И Дракула е по-щастлив

                                                                  в съня си,

                                                                  защото го винят за

                                                                  справедливост.

                                                                  Кръвта във вените

                                                                  като бодлива тел се гърчи.

                                                                  Сълзите,

                                                                  пещерни сияния, 

                                                                  в несвяст вилнеят.

                                                                  Животът си отива.

                                                                  На кой му пука...

                                                                  Идва нов,

                                                                  изтръгнал се от

                                                                  бездните на майките.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??