2.09.2009 г., 14:11 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
1062 0 10

 

 

 

                                                                  Животът си отива

                                                                  като гръм,

                                                                  отнесъл

                                                                  безразсъдство

                                                                  и надежди.

                                                                  И Дракула е по-щастлив

                                                                  в съня си,

                                                                  защото го винят за

                                                                  справедливост.

                                                                  Кръвта във вените

                                                                  като бодлива тел се гърчи.

                                                                  Сълзите,

                                                                  пещерни сияния, 

                                                                  в несвяст вилнеят.

                                                                  Животът си отива.

                                                                  На кой му пука...

                                                                  Идва нов,

                                                                  изтръгнал се от

                                                                  бездните на майките.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??