Животът си отива
като гръм,
отнесъл
безразсъдство
и надежди.
И Дракула е по-щастлив
в съня си,
защото го винят за
справедливост.
Кръвта във вените
като бодлива тел се гърчи.
Сълзите,
пещерни сияния,
в несвяст вилнеят.
Животът си отива.
На кой му пука...
Идва нов,
изтръгнал се от
бездните на майките.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Хареса ми!