Sep 2, 2009, 2:11 PM

* * *

  Poetry » Other
1.4K 0 10

 

 

 

                                                                  Животът си отива

                                                                  като гръм,

                                                                  отнесъл

                                                                  безразсъдство

                                                                  и надежди.

                                                                  И Дракула е по-щастлив

                                                                  в съня си,

                                                                  защото го винят за

                                                                  справедливост.

                                                                  Кръвта във вените

                                                                  като бодлива тел се гърчи.

                                                                  Сълзите,

                                                                  пещерни сияния, 

                                                                  в несвяст вилнеят.

                                                                  Животът си отива.

                                                                  На кой му пука...

                                                                  Идва нов,

                                                                  изтръгнал се от

                                                                  бездните на майките.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все на някой за някого му пука!!!
    Хареса ми!
  • Някой каза, че и най-тъмната нощ е обречена на изгрев. Но слънцето умира. От залез И животът така
  • Живот - Виенско колело - надолу - нагоре...
    Поздравления и от мен!
  • Неспирен кръговрат! А иначе ни пука. И то как само!
    Поздрави, Ганев!
  • Животът си отива
    бездиханен
    с отворени очи
    с червено вино
    и пламък восъчен
    студени длани жари
    какво от туй,
    че мислите ни парят -
    живот се ражда -
    всичко се повтаря...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...