* * *
Разделени пътища,
разделени хоризонти -
стрели, сърцето прорязали.
Има само сънища
шеметни, безпаметни -
сълзи в очите останали.
Стъпки, измити
от дъждовете есенни,
крачки, затрупани в спомени.
Думи, захвърлени
като остаряла дреха,
думи отминали, неизказани.
Как да те върна?
Отиде си времето,
а аз все още съм тука.
Само самотата
сякаш от вчера
на сърцето ми чука ли, чука!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слава Костадинова Todos los derechos reservados
