* * *
Разделени пътища,
разделени хоризонти -
стрели, сърцето прорязали.
Има само сънища
шеметни, безпаметни -
сълзи в очите останали.
Стъпки, измити
от дъждовете есенни,
крачки, затрупани в спомени.
Думи, захвърлени
като остаряла дреха,
думи отминали, неизказани.
Как да те върна?
Отиде си времето,
а аз все още съм тука.
Само самотата
сякаш от вчера
на сърцето ми чука ли, чука!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
